Поглед надолу

Към стълбите безрадостно надолу гледам
хиляда виещи се стъпала
и всяка стъпка трябва сам да преценявам
да не падна на глава
Ако се ударя ще ме заболи
може би ще шурне струйка кръв,
но дори безумно да загина,
нито съм последен, нито ще съм пръв
Всяко следващо стъпало
може би е крачка към смъртта
Тя е честно огледало,
а одеалото ми е пръстта.
Затова ще бързам стремително надолу
стъпало след стъпало
да се видя вярно в това огледало
Колко точно с яд съм преизпълнен
Колко точно съм ненужен на света
Как на края му съм сам захвърлен
дишайки от божи огън само пепелта!