Бесове

Видях в нощ черна да се нижат
по хълмовете черни милиони
Ужасните им сенки бавничко се движат
Ръцете криви като сухи клони
Лицата им са като празни рамки
Душите им пък кухи сламки

И тез отчаяни легиони
тихомълком се промъкнаха в града
изгризаха основните колони
на знатни и на бедни на дома
Разкъсаха се родовите връзки
нахлуха раздорът и скръбта.
Първенците бяха слаби, а селяните дръзки.
Чест гост на всички бе смъртта.

Нададоха децата остър писък,
усещаха нередност във света,
но мама е слаба, татко- нисък
и гледат да прекарат някак си деня.

Как да прогонят черните милиони,
превзели техните сърца?
Как могат те да променят без сила
света за своите деца?

А смут се трупа,
в планина нараства.
Надават легионите измъчен стон
и целият народ със тях подхваща
и си припява жално в този тон

Борба е нужна, но борба тук няма.
Добро е нужно, вместо него- яма.
Веднъж дошли те няма да си тръгнат.
Не могат хората из себе си да ги изтръгнат.

И мълчанието на деня бе нарушено
от неизличимата трагедия нахлула през нощта.