click
Помните ли? Не, вероятно. Но имам по-малко желание за леглото и повече за писане.
Друга причина- жалки рими, жалко въображение.
Всички се превърнахме в нечии ученици или по-скоро неделикатно казано, в нечии подражатели.
Нека да не е добре прието, нека да има фрапиращ момент в смисъла, ритъма, структурата, но нека да е ново, щом не може да е изискано и истиснко изкуство.
2 comments:
Помня го, прочетох го преди някакво малко време :)
Не знам, не мисля, че трябва да ни пука. Не замира поезията, замира книгоиздаването. Това са две различни неща.
Трябва да правим нещата, защото това ни кара да се чувстваме добре, не защото трябва да сме публикувани, издавани, промотирани и прочее.
И между другото съм забелязла, че като правиш така животът се нарежда сякаш по- добре...
оо изобщо не пиша издаването и купуването на стихосбирки като критерий. просто ми е някак кухо понякога, думичките са празни или изфабрикувани. като не усещам автентичност...така е
Post a Comment