Настроение за разрушение

Като човек на емоциите защо да не призная слабостта си? Така поне няма да ме изненадате като ми я наврете в лицето, а аз да реагирам все едно я виждам за пръв път. Не, аз и слабостта ми добре се познаваме. В този смисъл, музата не е ли породена от емоция? Емоцията извираща от първичното в нас, набрало достатъчно "скорост" или за някои "енергия", за да премине в съзнаваното? Ето сега, дори в отвратителната си първичност аз съм отвратена. От какво всъщност? От глупавите ни въжделения да се ПРАВИМ на нещо повече. Не да се превърнем, защото не можем.
Как да не поискаш да сринеш всичко? Дори не опира до лъжите- човечеството на тях разчита, за да живее- на заблудите и лъжите, които подхранват силите му да се стреми в предполагаемото "напред". Проблемът е в лошото им качество, проблема е, че прозираме.
Кажете ми наистина колко заблуди има около нас? Изкушавам се да засегна темата за Бог и религията. Ще съм кратка: Бог отдавна го убихме, сега злата му сянка господства над нас. Треперете! Сянката му, която вашето слънце създава, ще ви надвие! Ха-ха-ха!
Заблудата на лицемерието например? Защо всички толкова го плюете? Аз не го харесвам особено, така всички средноголеми хора минават през дните си- с фалшиви усмивки и умерена цивилизованост! Към всички онези, които биха предпочели да тъпчат на едно място, вместо да преживеят обида или отрицателно чуждо мнение! А за тези, които ползват лицемерието за задни цели....какво да кажа, дори сатанистите ги презират. Пък и нека го кажем- всеки може за заблуди една овца. Особено щом й се иска.
Изведнъж всички станахме прекалено чувствителни, прекалено компетентни, прекалено честолюбиви.


В момента преживявам алергична реакция. Расте до размерите на анафилактичен шок и дори въздухът би дразнел клетките ми ако проникваше в тях (да, забравям да си поема дъх). Горните причини не са и малък фрагмент от това, което бих могла да мразя, ако не бях толкова обременена с друга насоченост от малка, затова мразя само понякога, но интензивно. Фрагментът е основа, малка концентрирана част от целия пъзел, нещо смилаемо, макар и повеждащо те по грешна пътека от цялостната насоченост. Аз дори и фрагментите не мога да обгърна пълноценно. Емоциите ме разтърсват и лишават от логика, а как да разчитам, че четящият ще подходи различно от рационално към написаното? Няма. Ето затова няма да се разберем, няма да се и харесаме. Много пъти и в живота става така. Има абсолютна липса на синхрон. Не съм това, което в момента би разбрал, е ти не се и опитваш. Центърът на нормалния човек е концентриран някъде между личното его и то, а не някъде около чуждите. Дори така да ви се струва понякога, то е само привидно- основната задвижваща мисъл на всяко създание е себична, дори в самоубийството и самонараняването. Навсякъде можете да откриете себичност, стига само да искате да очерните нещо или някого. И най-благородната постъпка може да заприлича на долна веднъж щом и прикачите този революционен универсален аксесоар!
Плюс това офертата наистина е офертна- излиза ви буквално без пари!
Най-невинните страдат. Така ли? Всички страдат- тези, които са избрали да се противопоставят на действителността и са избрали идеализма страдат повече, защото сани са избрали разочарованието. Безмерното разочарование. Дано нервите и душите им са крепки. А за извилите природата си да пасне на грозотата, спокойно, болките на душите ви ще престанат в момента, в който долното стане част от вас самите. А това неизменно става след редовна и продължителна употреба. Заетото поведение става собственост. Никой няма да ви я изиска да му я върнете.
Как да не искам да руша?
С риск да обидя някого, в този момент не вярвам в обичта.
Не, положително не вярвам.
Като всичко изразено в емоции, тя е временно явление. Почакайте и се разочаровайте или разочаровайте мен (лесно е), и ще усетите как тя ви напуска. Защо е толкова велика? Да не би да е вечна,а? Всъщност нужно ли е да е вечна? Дори любовта ви е егоистична. Толкова ви е страх за самите себе си, за всичко свързано с вас, че егоизмът ви е навсякъде! Защо отхвърляте хора, защото са грозни, зле-облечени, проблемни- нали любовта е сляпа и нали са прекрасни по душа?

Пазете се! Хапя! Целият свят хапе! Защото целият свят се страхува! Хищниците са произлезли от страхливци основно. Малка част от поумнели наранени твари. Да, някои от тях са били и добили повече страх вторично.
Как да не искам да руша?
Не, не се имам за по-добър демиург от този, на който се преписва сътворението- както и да го наричате, за каквото и какъвто и да го смятате. Там е работата, че не искам сътворение. Искам почивка от пъплещия живот, който го съпровожда. Искам да се освободя, като премахна всички възможности без една. Искам да изпадна във всесъдържащото нищо!
Единственият ми непремахнат избор ще е да извадя от него "всичко", когато дойде краят на моята почивка.
Сънят пак е хранене със заблуди- само нищото е моят отдих!
То и нищо друго хаха
Дано скоро пак се срещнем.

(ест има хора изключения)