В света на Дали дните си пилея
Вървя омаян и се смея
Привидно весел, пея
Мисля си за него, нея
Подминавам пясъчните кули
Всички те са крехки и са кухи.
За очи невидели и уши не чули...
Виждам ги как лесно се рушат
Повей лек и ще умрат
За другите те вечно ще стърчат
Няма вечност в нашата човечност.
Няма постоянство в любовта
Няма лесно, вярно, точно.
Няма въздух на нашата земя
Убеди ме, че не е всичко плод на моята глава
Завърти ме и ще се въртя
Но все някога ще спра
Удари ме и ще се смаля
Но наново ще се извися
Стопли ме и ще се стопя
Дръпни се- аз ще се втвърдя
Така хората градят си кули
Да поруменеят тия техни скули
С мечти очаквания и любов
и накрая да ги бутне някой зов
на долната изменчива природа
"Мерси, мила моя, за развода
Аз вече май е време да си ходя"
Продължавам примитивно да живея
Само тази песен пея
Друга просто не умея
Мисля си за него, нея
1 comment:
Сега,много е оригинално,но щом е за конкурс смали изреченията,които не са симетрични с останалите по срички като "Убеди ме, че това не е всичко плод на моята глава".Дълго е. ;]
А и още нещо-къде се вписва 4-тият куплет на стихотворението? Не виждам връзка с темата. ;)
Post a Comment