Смъртта

Премрежен поглед спира се в луната
Изтръпнал,слаб, и победен
Последно надига си главата
Гладен, паднал, омърсен.

Ограбен от надежда и мечти
В живота безнадеждно вкопчен
Звезда в небето му трепти
В последен пристъп мощен
Надига сгърченото тяло и извиква "Боже!"
С гняв, очакване и сила
Задържа този миг
Каква ли работа имаш ти с Бог?
На никой човек не е бил той роб

Буря в рушащ се свят се вдига
Презрение, желание и смях
Нищо никога не му достига:
Близост, веселие и грях

Надарен със дарби и щети
В живота и смъртта си сам
Звезда в небето му-умри!
Смъртта му-завладяващ, болен блян.