Не

Не обичам! Никога...не бива!
Не вярвам, че ще съм щастлива.
Морето голо щом погледна,
не мисля за твоите очи,
Не напират в моите сълзи.

Делят ни граници хиляда,
светът помежду ни направи барикада.
И мигът на кратката наслада,
е враг черен дебнещ двама ни в засада.

Всеки ден милиони пъти „не”.
Не бива и не може
Сърцето ми да понесе
Да крие болката горчива.

Угасна пак деня- удавен
В мъката човешка и безброините сълзи,
А вътре в мен още гори.
Образ на девойка- мълчаливо тя кърви.

Няма я. Не я усещам или чувам.
Стихна. Аз вече не я чувствам
Чудя се без нея колко струвам...
Луната гола щом погледна,
Не усещам в мене празнина,
Не виждам в теб студенина.