хайде, започваме

Зад прозореца бавно по света топя се
форма нова си избирам, тясно е
Като мишките съм сива, то видя се!
И небе в окото ми се мие, прясно е...

Имам и надежда, на кое чудо да се закрепя.
Пазя и кълбо от прежда, а не мога да плета
Кротко всичко съзерцавам и сама се задушавам

Слънце мина през мен, огря и умря
зареди ме и изпи ме пак. Добре!
Щастлива в малко ъгълче ме свря
и си ти последния глупак,сърце!

Затворена в привидно сиво-аз отвътре съм дъга
и светът ми е в ръка да мачкам щом реша
не ми пука, колкото и много да греша

Нагоре - надолу да вървя по равнина
перфектно го умея-да живея.
Водомерка без крака-ей я на удавена
и не знам дали се смея или крея.

Имам време всичко, за да разбера
време да си поживея и да си умра
Пак "аз" да си остана
Ей да щракне капана!
Да се уловя сама,
сама да се спася!