Sunday, 19 November 2006

Напих се

На 20 пак пиян от утрешния ден
На 50 от "утре" уморен
Но има време до тогава.
Сънят привидно само е смутен
кожата навярно-бял сатен

"Напих се" казваш
"Напих се аз като казак"

Е, лошо няма,ти си млад
за всеки опит имаш глад
Пиян си от света, от празнотата
от светлините, суетата
Въртиш на шиш сърца
Караш кола без колела
Млад и пиян- и всичко е възможно!

На 20 все неповторимо влюбен
На 50 си просто загубен
И няма време до тогава, знаеш ли?
Мечтата ти е пара в топла баня
отвори врата и я няма!

Напи се казваш,
напи се ти като казак?
Да, няма вече влак.

1 comment:

shade said...

Интересно стихотворение,за все повтарящото се ежедневие,предполагам :)

и хубав край,което най-много оценявам ;)