Maldoror

“Oh if only instead of being a hell, the universe had been an immense anus!”
― Comte de Lautréamont

2.5 от 5

Не от неразбиране, а от горчивия вкус на постоянната подигравка. 

Малдорор държи да е зъл като всеки пъпчив тинейджър ядосан на родителите си, на света, на Бог, но не задължително в тази поредност. Книгата е поредица от "песни" привидно възпяващи злото, но всъщност посветени почти изцяло на критика, която се явява грубо като чук ударил лицето на обществените привички или по-фино под формата на вулгарни подигравки с всякакви всевъзпяти произведения на литературата (предимно френската).

Сюжет? Това е силно казано. Малдорор броди свободно по неочертан път, който никой вече не може да проследи. Убива приятели, люби акули, дави удавници и насилна невръстни момиче; и прави всичко това влизайки и излизайки от множество образи, грозни и красиви, всемогъщи и уязвими, но винаги безкрайно цинични и кричини. 

Кигата обаче е брутална към читателя постоянно и неумолимо. Най-напред с естествената бариера издигната от постоянните неотбелязани препратки към литература, наука, събития и вярвания; после с постоянните скокове във времепространството. Най-голяма обаче е постоянната агония от своеволните самозадоволителни изречения, които понякога се нижат по половин и повече страница с абсолютно ненужни вмятания, препратки и дълги фрази, които не казват нищо. Перверзното удоволствие на автора лъха от всяка скоба, запетая и двуеточие, които му позволяват да добави още няколко голословия и ни оставя да премрежим очи и просто да минаваме през думите като през мъгла - в транс, без нищо да остава в нас. 

Книгата е осеяна с безумната бруталност, педофилия, безскрупулни убийства и, разбира се, расизъм, който се прокрадва в някое и друго изречение скромно и прави впечатление главно от добре трениран съвременен рефлекс - защото докато стигнете до расизма вие вече ще сте прочели всички блатни дъна на човешкото грехопадение и жестокост. 

Убедена съм, че има хора, за които тази книга е подходяща. Едните - които обожават изреченията под налягане, които се разстилат безкрайно по редовете окичени с пискюли от "(както се предполага, но дори да не сме сигурни, то никой не може със сигурност да отрече!)" и "както именно подобава на мъж в моето положение, а именно - това извисено ложе на най-изтънченте интелектуални кръгове(...)" и още нататък. Тези псевдоинтелектуални рококота и попръцквания може би все още имат живи фенове. Другите - тези, които искрено се вълнуват да прочетат книга с откровено безсрамен и злобен главен герой отдаден на най-отвратителни престъпления.

Запомнете обаче, дори Малдорор - противник на Бог и човека, може и прави добро.