моята приятелка с черни ръце

запознахме се напролет и не разбрах

видях я в огледалата покрити с бакалска хартия

беше в телевизора с везана кърпа отгоре

в празното пространството ехтеше смехът ѝ

като отчаяно вдишване, риба на сухо,

запознах се с моята приятелка с черни ръце

и не познах вече дома си

40, 1, 3, 6, 12

окичихме вратата ни в плакати 

на нашата обич

на нашата скръб, 

защото само живите страдат.

търсих моята приятелка с черни ръце

търсих я на тавана сред висящите кабели,

сред одеялата скрити в скрина,

в колите фучащи по пътя и новините,

които все казваха къде е била.

На екскурзия в Турция земята се сцепи на две.

В миньорските дупки на Чили е мятала камъни.

А нощен в черното мляко броейки звездите

се питам дали е самотна и тя

потопила ръце в океан от крехки гърла

1, 3, 6, 12, 40

тя тупти в моето тяло

клетки до клетки, в моето тяло

едно цяло

въпрос на живот е смъртта,

защото само живите страдат.