това не е чисто начало. всяка неизказана дума изгни в мен, превърна се в тухла и тухла по тухла се изгради стена, през която не можех да те прегърна, да отпусна ръцете си в ласка и да заспя на рамото ти. в парализата на разпадащият ми се живот имам нужда от *партньор*, имам нужда да си тук, да искаш помощ, проблемите ни да бъдат общи и радостите ни също.
всеки път, когато изчезнеш се появяваш в сънищата ми и се будя разбита на прах, защото те няма. няма те. няма те.
изчезваш без думи, без "сбогом" или "ще се върна" и ме оставяш да се взирам в непробиваемият мрак на бъдеще неизпълнено време, да чета по звездите кога ще те видя пак и те вече ме съжаляват, кълна се, съжаляват ме и понякога ми подсказват.
подарък не се плаща и любовта ми не идва с лихви.
ако някога остана безразлична към теб, значи съм умряла.
No comments:
Post a Comment