Ако чичо Кольо беше писмо, щеше да е написан с черен химикал и всяка буква да е по своему крива. Върху уж скучния лист на редове отпечатани в синьо се вижда, че навсякъде думите се разливат пощурели от чувства, всякакви чувства, прегърнати в мисли скачащи с новото изречение в нова тема. От самото начало си мирише на пожар, все едно тези думи някой вече ги е преследвал в предишен живот и сега е дошъл да се пробва отново в нова тетрадка и те тичат, през ченгел и опашка, тичат и крещят своето верую неотстъпно, на пук на тираните. А всъщност никой никого не гони, няма вълк, няма инквизиция, но след първият абзац химикалът започва да тече. Черни точки се появяват по завоите на буквите, невидима ръка размазва неизсъхналият излишък, какво всъщност пише? Колкото по-надолу четеш, толкова по-разчекнати и неузнаваеми са думите, и п м ш л т са една епикриза на конвулсиращи мисли и накрая завършваме с ВЗРИВ.
Един последен замах, не толкова широк, колкото си очаквал да бъде.
Какво е искал да каже авторът?
No comments:
Post a Comment