Моят дом

Родих се пуст, заченат бях сред тръни
Усмихвката е само да покажа зъби
Светът ме биеше, без дом бях да се скрия.
Преди да ходя можех здрав юмрук да свия.
За другите оставах все човек невидим
Без лице, без светски грим

Домът за мен не е стени,
не може да се изгради от тухли
не е спомени изсъхнали и посивели.
Целият ми свят не е в тях,
а е излят по улиците омърсени.

Когато дойде време,
щом светът се залюлее за последно
подслона си аз ще намеря
в дълбините на твоите очи.
Сред всички мънички трески,
сред срутените грозни сгради,
аз ще съм усмихнат само с устни,
притиснат здраво в твоите гърди
Домът за мене стана ти.