искаш ли за любовта песен ?
ей сега ще ти напиша,
за да те откажа аз от тази плесен
трябва ти екзистенциална поема?
оставила съм я да диша,
тя ще ти реши проблема
сложната дилема
колко точно в евро е живота
естествено не твоя,
а този на робота
Нали знаеш, днес кутират се машини
не несъвършена плът
Светът върти се от големите турбини
на мръсния завод
И плюе навън робот след робот
деформирани хора със захръвлени нужди
никому непознати, дори на близките чужди
Въртят се по разписание, винаги в кръг.
Цехът е упование, цехът е смърт
И на някой му се допя за любов?!
Времето отлита, а не си готов,
не изпълни дневната норма
Ти си един провалил се робот-
вземи си отпуска и вземи си живот
дегустирай го малко,
разклати го, погледни, подуши
отпий сам и се убеди
точно колко много горчи!
После върни се да бачкаш,
десет часа ти и потта по гърба
прибери се и легни като труп вечерта.
В живота има любов, успех и награда,
адекватна слава покрила труда,
но не са изобретени за теб тез чудеса,
а за някоя по-чувствителна крава
да мучи и да клати замечтано рога.
5 comments:
Знаеш ли, че пейстнах едно твое определение за връзките, добрите връзки и любовта на един приятел и се скарахме, направо се сбихме заради това, дали е забавно, дали трябва да сме цинични, ние ли убиваме любовта, какво изисква и прочее.
Харесва ми, че провокираш.
А това стихотворение ми харесва особено много :)
да, умея го това да провокирам. или може би поне така с написани думи. какво си му цитирала на този приятел? и благодаря за одобрението.
Не,че е лошо,не че е зле структурирано.Бе,добро е,без да си кривя душата.Ама мисля,че ще е добре и да разкриеш доброто в човека някой път. :)
някой път и това ще направя, Филип =)
сетих се за двама души, като го четох това хммм
Post a Comment