Да, направо съм бесен. Гледам всички тези хора и виждам по-ясно себе си, мислено определям мястото си между тях- като в някакава йерархия. Много вероятно е да се подведа в преценката си, но ако не вярвам на себе си оставам съвсем без посока в живота. А грешната посока е по-добра от никаквата, защото все някой прозорлив "мъдрец” ще се притече на помощ да те упъти на другаде.
И все пак аз си оставам ядосан. Онзи отвратителен тип с BMW-то – презирам го, защото за мен е ясно колко мръсотия е прикрита зад лъскавата повърхност на тази кола. Отрепката е някъде там, и гледа надолу към мен и ненавистта ми расте, комплекса ми за малкоценност расте, ядът от несправедливостта също...те крещят в ухото ми.
Искам да стана като него- презрян и богат. Ще си мисля, че това ще ме направи щастлив, че това е моето отмъщение сещу него и света и съм плюл на тях. Всъщност така отмъщавам и плюя на себе си- себе си презирам най-много, защото се чувствам безсилен.
No comments:
Post a Comment