Поглед към морето

С лице насочено срещу вълните,
с крака забити в пясъка със миди
дочува момчето какво си шептите
за ширините, които никога няма да види
за разлика от немите, хлъзгави риби!

Мръсна пяна гали краката
на мореплавателя без гемия
обречен да броди земята
от незнайна страшна орисия
покорил вълните само в мечтите,
в Тихоокеанските си сънища,
в карибския си блян.
Гледа тихо замечтан,
рисува палубата, кърмата,
мачтите, платната
на испанската галера,
на жадувания галеон!
С екипажа в трюма той се скрива,
когато вятърът рушително извива
и подмята дървения съд
като играчка в детските ръце.
В морето търси верен път,
не с компас,а с своето сърце.
и ветровете стават като братя,
солената вода е майка, втори дом,
а моряците са му децата,
той е новият Язон!

Върна го в реалността зовът на чайка.
С водорасли,с миди в загорелите нозе
напред направи крачка,
после още две
Упоен от йодените пари,
от ехтенето на солната вода,
из която дух по-мощен
бе превзел момчешката душа
и то безволно даде своето тяло
прегърнато с поредната вълна.