Нашият национален празник! Чувайки за пореден път един рецитал на "Опълченците на Шипка" си припомних подвига и безумието на българските ми деди. Мога само да се надявам, че този дух се е предал все така силен и на мен, да си внушавам как съм точно толкова решителна и устремена, смела до лудост, как не знам бягство и страх и отчаяние. Колко много хор днес, пак българи, вървят ръка за ръка с тях! Не вярвам, че само семето на страхливците, които са стояли у дома си тогава е покълнало. Аз съм горда с произхода си! Дано намеря и своето място именно тук, където най-силно усещам връзката с корените си, дано и за мен има някоя удобна ниша в третото прераждане на държавата ни.
Днес, да празнуваме! Днес, България наистина е над всичко и всички ясно го виждаме! Днес, лъвът ще бъде почетен и ще отвори, макар и за малко, сънените си очи.
Иска ми се да не ги затвори повече и да не преминаваме в "утре", когато народът отново ще е смачкан и недоволен.
Да празнуваме!
2 comments:
http://www.vbox7.com/play:d65feed7
;]
Не знам защо се сещам в осми клас Димитров как смята кога кой урок ще вземаме и казва "Другата седмица нали няма да учим, така че ще оставим този за по- другата..."
Бояна (изненадана): "Че за к'во няма да учиме другата седмица?!"
Димитров:"Другата седмица е националният празник..."
Бояна:"Кой? Първи март ли?"
Post a Comment