чакам с радост...

...да стисна едно слънце в шепи. Бих желал да съм егоист, скъпа и ти да си само моя. Малко слънце. Поне докато не ми омръзнеш.
И така, да те попитам, слънце, смисъл има ли? Да трупам жизнен опит??? Забрави!
Да те деля? Да, когато по-малко ми пука за теб. Може да го толерирам пък, знае ли се...аз не се зная.


И се затичах нагоре по склона да те пипна, Слънце, понеже сърцето ми е дръзко.
А ти искаше толкова много други освен мен, харесваше ти тяхното внимание. Но аз не обичам да те виждам като кучка, Слънце. На толкова други радващо се, все едно те значат нещо за теб. Как може едно Слънце да е лицемерно...