Сляп

-Можете ли да ме чуете?-прозвуча глас в тъмнината. Аз завъртях глава налява, после на дясно. Нищо не видях и не разбрах. Кой ми говори?Откъде?
-Можете ли да ме чуете?
-Можете ли да ми кажете кой сте и какво става?
-Не, има определен протокол. Запитан сте пръв, пръв ще отговорите!
- Не стана ли явно, че ви чувам?- но за отговор получих сурово мълчание.-Да, да, чувам ви!- изкрещях на ръба на нервен пристъп, обграден от мрак и недружелюбност, в някакво напознато място.
- Аз съм Дрик, вие сте отвлечен.
Явно този Дрик не беше чувал за такт или пък предразполагане на слушателя.
-Каквоо?? о.0- замятах се и се усетих овързан като някой от многото видове германски месни продукти, само дето поне нямах усещането, че вися над нещо. Всъщност висях. Като какавида получила конвулсии се затресох и напомняйки махало с къса нишка, си въобразявах, че имам нянакъв шанс да си помогна така.
- Моля, успокойте се. Протоколът не допуска буйствата да продължават повече от минута.
- И какво ако продължи това "буйство" повече от минута?
- Ще се самоизключите.
Не бях много сигурен това какво ще рече, но бях за сметка на това пък убеден, че не искам да разбирам от личен опит.
- За какво съм ви?
- Доброволно разрешихте да ви отвлечем, за да помогнете в едно наше изследване.
-Това няма никаква логика! Щом съм ви дал съгласието си самият термин "отвличане" се обезсмисля.
Търпеливо гласът ми обясни, явно имаше опит с човеци:
- По протокол, вие трябва да бъдете отвлечен, така да се водите. Иначе кандидатстването за отвличане става доброволно и трябва да сме сигурни, че го искате.
- Това пък как става?-продължих аз, като видях, че срещам някаква отзивчивост, която вероятно също бе по протокол.
- Понеже правилата изискват да сме хуманни, когато се разправяме с хуманоиди, културни съображения, нали разбирате, ние чакаме вие да кандидатствате и да ви изберем за нашата програма. Това става като заявите на глас желанието си със следните думи "мамка ти, несправедлив свят" или "нищо не е такова, каквото ми се бе сторило" или "еееййй пак се осрах"
След като преодолях първоначалния шок от чутото, успях да проявя обичайния си сарказъм:
-Сигурно имате мнogo молби да обработвате.
-Ще се учудите колко ни е лесно. Все пак сме много по-напреднал вид от вас. При това и много по-благосклонен.
"Надуто, самодоволно копеле!"
В този момент реших, че след като съм му теглил майните, макар и на ум, съм свободен да духна яко дим.
- Да, чудесно. Предполагам сте толкова напреднали, че даже може със сигурност да предвидите резултатите от подобни изследвания, затова мисля да си тръгвам. Приятен ден свръхразвити Дрик!
Направих напън. Нищо. Може би усещането, че вися като месо за опушване не е толкова измамно, колкото се надявах. Трябваше да подходя разумно. Всъщност- коварно.
- Добре, може би ще остана да повися още малко. Но разкажи ми, моля, какво представлява вашия експеримент. И ще може ли поне да ви видя?
- Ние те виждаме, човеко.
- Аз вас не. Не е особено честно.
- Честно? Какво е това?
- Думата ли? Значи справедливост. Да се действа според етичните правила, ничие право да не се накърнява.
- Според протокола?
Е..ако така го разбираха..
-Да, според протокола.
- Там се казва само, че ние трябва да ви виждаме. Значи всичко е...как беше..честно.
- Не, не е. Добреее...явно "честно" се разминава с протокола.
- Противоречиш си, преди малко заяви друго.
- Сбъркал съм, това беше проверка и доказа грешката ми.- и така се налагаше да се правя на умен, за да проведем някакво що-годе смислено общуване. Казвам ви, убедих се, че това гори много калории, уморих се.
- Засега ще удовлетворя първата ви молба.