Горкият неразбран свят

Всеки си гледа от своя крив ъгъл в многоъгълната стая. Хиляди малки човечета сврени по ъгли, накупчени едно върху друго, може би за сигурност, задължително за полза, деформирайки представите си. Какво прави Светът закован по средата на стаята? Центърът, който всеки желае за себе си, за да може да се изпъчи гордо пред останалите? Но там е отредено място само за един- и какво прави Светът? Свива ли се? Ние лиго свиваме? Плюем го и все той ни е виновен, понеже е на всеки в лицето. Колкото и да забиваш поглед в стената винаги се налага малко да го извърнеш към средата. обстоятелствата те принуждават. Ти плюеш Света, той те мрази и е несправедлив? Кое от двете е първо? Всеки съди другия от своята си субективна гледна точка, понеже обективна няма!
Питам се иска ли горкият той нещата да са такива и да е толкова лош с нас? Ние ли го предизвикваме, той ли се гаври? Светът иска да го обичате, но не прекалено. Иска разбиране, иска да е мистериозен. Да,да...няма угода на никого. Всеки си върви с претенциите. Кажете колко неща ви се струват нередни в един свят- да те разкъса противопехотна мина по мирно време понеже си стъпил на криво, докато си играл футбол някъде? Или може би това, че едни малоумници някакси постигат успех, а кадърните хора мизерстват? Харчат се милиони за безсмислени или излишни разработки, допитвания и т.н. а хората гладуват, а истински стойностните проекти не получават финансиране. Ако си луд, трябва сам да си го кажеш, ако сам го кажеш, значи не си луд, а само се представяш за такъв (параграф 22) Уж всичко е било съвършено, ние сме били върховно творение, също безукорно, в хармония са били тварите и земята по между си- а как тогава всичко се оказа в лайна, боклук, синтетични продукти и някои създания даже си и изчезнаха?
Остава ми само да преоткривам всеки ден щастието на това да живееш в дупка. Като се научим колко да искаме и докъде да се стремим ще сме в мир и нито ние, нито Светът ще страда така. Но в самите нас има трагичен дисбаланс и никой не знае от какво е породен, а и около нас го има. Светът ли пак е виновен?
Ех, горкия, понякога почти ми става жал за него. Дори да отрека съвършенството, това пак няма да ме накара да го приема такъв, каквъто е. Грознееш ми прекалено често, мили, извини ме. Опитвам се да те разбера, но никак не ми е лесно. Обещавам ти с много старание и постоянство някой ден да успея. Дотогава, пази се, пази ни.
И страдай онеправдан като всички останали ;)
Отивам си в кривия ъгъл.