да се довърши и коригира

подпирам с липсата ти изсъхналият ствол на вдъхновението
изядено от редовите часове в пространство именувано
"комуникативен и модерен офис"
с лампи мразещи очите ни
със стени презиращи млечната ми кожа.
защото цветовете ни са сходни
колко по-свободни тук са дните
в познатите окови на обикновени мисли,
битови задачи, влезли в редове и систематизирани в колони
много важен документ в информационен облак
някъде чертае диаграма - мярка за човешкото ми щастие


----
а аз меря го с аршини равни на едната ми ръка по разстояние
пълно с тягосто мълчание ударено с печата "гордост",
от точка "аз" до точка "ти",
мастилото е бледо и червено,
нечетимо от преди промяната,
откъде ли се снабди в нашето съвремие с остарял цвят
на мастило и разбиране, които
произвеждат строго само брак
в градина, във която всичко иска да цъфти
и отразя клоните на крушите красиви
обрули всеки булчински бял цвят
на черешите от майка ми садени