заваляха хиляди сълзи от облаците,
посолиха цялата земя -
напукана, самотна, без цветя,
и отдолу, под дъжда, стоя -
мокра и самотна, без цветя.
не плача.
нито една мъничка сълза.
в реките по бордюра
малки бели лодки с триъгълни платна
стапят се в солената вода,
плават устремено
към съдбата във водовъртежа,
към мръсния канал, препълнената шахта.
сигурно е за добро.
сигурно на дъното им е късмета.
No comments:
Post a Comment