Били Бойд качи се на тавана
при гълъбите си
при мъничките си деца
от прасците си откъсна и им даде
да приемат бащиното тяло
във оперените си тела
слезе Били Бойд подире долу
по скърцащите стълби
витите от бук прастари перила
в съвместната им спалня
влезе
където есен галеше
отделните им две легла
с листа
покрити с балдахини скрити
Били Бойд
от законната му правилна жена
С очи опипа
плъзна зеници по белите крака
Нищото у Били се прозя
простря
се в градината просторна
сред храстите зелени и треви
прегърнат с калии и гладиоли мили
Били Бойд умря
сърцето му се пръсна разпиля
на хиляди трохи чудесно вкусни
и бели спуснаха се гълъбите
трохите изкълваха стръвно
в стотици гълъби все бели
оказа се горкото Билино сърце
в корема му чимшир поникна
пусна корени, листа
протегна клони смело към небето
усмихнат без уста
почти достигнал полета безкраен
на сърце с стотици нови
гълъби-крила
No comments:
Post a Comment