в пръстите коси
очите са напръскани с звезди
небето ги изгуби
не
небето ти ги подари
в замяна на усмивка
и така с бижута окрасена
ти ме посети
нахлу през главната врата
на моята глава
не разбрах какво поиска
не отговорих
думите неволно са лъжи
ако от тях направиш къща
ще се самоизгори
на лицето роза
грее алено вместо уста
и мълчим взаимно
в разбирателство
каквото има
само в пълна тишина
No comments:
Post a Comment