reflection [to edit]

отражението ми тежи

очи отричащи черти

ласкателство за кожата

не за душата

центърът на тежестта

измества се в краката

потапя слабостта

докосването ти изгаря

родена бях сама

дълбая пътища

към чужди същества

докосването с тях изгаря

природата проплака

тръните й пуснаха сълзи

търпението вечно чака

в пустиня от мечти

сам сред дюните щастливо

се препичаш

докато друг се появи

втора фигура трептяща

в жегата на поглед жаден

(за единството на две души;)

дали лишението лъже?

намазано с надежди острие

стискаш здраво между зъби

страх

възможно ли е

да допуснеш друг

да опознае този

когото не познаваш сам

мираж

илюзия

плод на жестока жажда

друг няма всъщност там

и отражението се хили

показва зъбите ти криви

кожата ти е стена

решетките от мигли

пазят очните кълба

искрящи с ситни перли

стапя се

лицето ти

стените

стаята

света

в солен поток сълзи

пролени жертви

но на пусто

Луната ще успокои

подутия ти мозък

усмихни устата

Пустинята ще бъде майка

сурова

но готова да те нагости

опознай я

и ще се отблагодари

хората са преходно явление

но всеки личен свят

наситен с демони и богове

има център,

който трябва да се разруши

"аз"

когото вечно ще обичаш

"аз"

който ще те нарани

"аз"

когото ще презираш

"аз"

който трябва да задоволиш

отражението ми тежи

а Атлас държи цял свят

на титанските плещи
но роден като човек
най-трудно носиш себе си