гръм

гръм от ясното небе
и разцепи се на две
зарева, затупа със крака
от чантата извадих си игла
със стръкчета коса, а не конец,
заших плача ти с точен шев




(бъди отново цяла,
забрави
че може би
съдбата справедливост дава)