Знак на пътя

Знак на пътя, пътен знак, предупреждение свисше или просто езотерично въображение. Изберете си по желание, никак няма да се трогна, нито мислите ми ще почнат да текат в друга пътека- когато аз гледам, виждам какво ли не! И преди няколко сутрини на път за университета видях гълъб на плочките на педи от краката ми да закусва със снощно повръщано! Няма по- голям билборд и по- ярка табела в небето от приземена птица, която се рови в човешкия отпадък! Крилата и способността за летене е нещо, което признайте си, под една или друга форма, човек желае да има- символният им смисъл е твърде силен, буквално е във всяко съзнание. И ето го там, това пернато, стъпило насред мръсотията и кълве лакомо изяден боклук, после повърнат в още по- разложена боклучена форма! Отвратително! На това прекрасно място живея! Където и хората и птиците са свине! И всичко живо тъне в отпадък, храни се с отпадък, произвежда отпадък- нехранителни, болни, негодни неща. В такъв сезон сме, че и времето ни е негодно в момента. Добрите мисли някак не са стимулирани. Аз продължих пътя си някак без да го виждам, а гълъбът продължи да си кълве снощна полусмляна мусака. Иска ми се да го питам...добре ли му е, че трябва да каца и така да се храни, след като има криле? На негово място аз никога нямаше да слизам. Щях да умра доволна от глад горе, сред хладния въздух, замаяна и напълно забравила за понятия като "долу". Нищо не би ме убедило, че долу има хора, коли, къщи, които са много по- големи от мен и си струват вниманието ми дори може би! Но не, човешката раса е опропастила всичко край себе си- цялата СИСТЕМА изобщо, не делим тук социални системи, екосистеми, политически системи- говорим за прекрасното, всеобхватно всичко! Колкото и добри да са били намеренията на едни, имало е и други...с лица чисти и добре поддържани и ръце до лакти в мръсотия. Затова пътят към Ада е постлан с добри намерения...те някак естествено вървят с този пакостлив и предателски чифт ръце. А всички недоволни от това? Спокойно, когато милионите начини да ги държим заети с дреболии спрат да действат, просто правим сериозна смяна на фасадата. Нещата са добре измислени от някой по- нагоре по стълбата към Рая. Наистина светът ни изглежда променен за изминалите дори 100 години, а какво остава за последните 1000. Но така ли е наистина, или само дрехите, нашите и на света, се смениха и са в малко по- удобна или просто различна кройка? В древния, мръсен до побъркване Рим гълъбите също така, скрити по тесните улички, са кълвяли хорската мръсотия. Край средновековните крепостни градове и замъци не се ли е виждало същото? И вкусът ни се променя, но пак си остава вкус към боклука. Нека епохите отминават. Човечеството вечно ще има шанса си и никога няма да достигне идеалните си 100%. Идеалът ни е да не успеем. Само така винаги ще имаме време, за да ги постигнем, тези 100%. А по пътя ще кълвем каквото намерим.