Втори ден съм в Бургас. Учудващо дори и на гости успявам да спечеля минути на усамотение. TRAP някак си сам отгатна, че мисля да ги оставя сами. Не мисля, че имам адекватно място там след като в плана се включи и тя. Дано тази ситуация е добра за него и дано нещо се получи. Аз съм свикнала сама и се реших да остана в къщата, наистина не бях съвсем във форма. Все пак ми се прииска да се поразходя.
Гледах морето. В края на юни бях посетила изложба в Централна Градска Галерия и в една от камерите бяха наредени пейзажи на морската шир. Приятелят ми, който ме придружаваше, беше на мнение, че не са се справили добре художниците. За него нещо, ако не и почти всичко от духа на бурната вода, липсваше. Аз не се бях взряла достатъчно дълбоко в тези картини- морето беше копнеж, за който предпочитах да не мисля, а непременно да осъществя. Сега съм тук- винаги съм чувала зовът на Пенливото, но в момента той бумти в главата ми. За 6те години раздяла аз пак съвсем ясно усещах мириса му и чувах звука му- не ги забравих, дори не избледняха. Вгледах се в цветовете му, във вълните. Беше като заклинание, а как се предава заклинание с боички? Колко талант е нужен, за да успееш?
Прииска ми се да поговоря с рибите. Те го виждаха различно, може би въобще не го виждаха, както ние не виждаме Бог или въздуха, но определено познават буйните му нрави.
[never to be continued]
1 comment:
Дори и блогването тип 'дневник' го правиш по някакъв мн приятен начин, като приказка, харесва ми.
Много обичаш рибите, а? :)
Невър ту би кънтинюид. Много браво:) (ебаси странния спелинг ударих)
Post a Comment