Студен прозорец ли си ти
през който аз в света се взирам?
Чета по твоите очи
какво душата ти реди
И плаша се, и цялата изтръпвам
обхваната от ледени вълни.
Кутийка-тайник ли съм аз,
в която ти живота си събираш?
Рисуваш със своите очи
какво сърцето ми да чувства
И плашиш се, и целия скован си,
потресен в своите дълбини.
бел. Първия ред дължа на Матю ( добре, че някой цитира Остава)
2 comments:
A strange man this is...
Post a Comment